Защо позволяваме другите да страдат? 

Защо сами причиняваме страдание (нарочно – чрез наказания, отмъщения или просто действия, които знаем, че няма да са приятни за другия)? 

Защото сме отгледани с определени убеждения, закърмени и пораснали с конкретни вярвания и сме изцяло обусловени от тях –  вярваме в идеята за “заслужаване” – че страданието е заслужено – защото някой е грешен, направил е нещо грешно и заслужава да страда.

Тези убеждения са толкова подсъзнателно вкоренени в нас, че дори не осъзнаваме как ръководят мислите и постъпките ни и как предизвикват разединение и разделение между нас. Как пречат на личните ни взаимоотношения и на свързването с другите като цяло.

Всичко, което правим се ръководи като причина от определено убеждение, с което сме израснали. 

Едно от главните убеждения, което ни води до това да приемаме (като неизбежно и дори правилно), да желаем и да причиняваме (отново необходимо) страдание на някого е мисловното разделение правилно и грешно, разделението на нещата в света като правилни и грешни и мисленето в тези категории (т.нар. на английски right and wrong thinking). 

От момента, в който се раждаме, ние започваме да попиваме това конкретно убеждение – когато направим едно нещо – то се одобрява от родителите и се посреща с радост и похвала или награда, етикира се като правилно. 

Когато направим друго – то получава наказание. 

Разбираме по много ясен и категоричен, интуитивен, а също и конкретно назован, начин, че нещата в света се делят на правилни и грешни и, ако направиш от грешните – заслужаваш наказание и страдание.

Това е второто много мощно подсъзнателно убеждение, което ни управлява – заслужаването на страдание. Съществува страдание, което е заслужено, правено и трябва да бъде наложено – за да “се поправи” другият човек.

Това ни убеждение ни позволява спокойно да гледаме чуждото страдание с обяснението, че то е заслужено (защото е резултат от грешно/неправилно ) действие.

Разгледайте своите убеждения. 

1. Мислите ли в категории правилно и грешно?

1. Вярвате ли вътрешно, че, когато някой направи нещо грешно, той заслужава да страда, заслужава страдание?

Кои са убежденията, които ни свързват, събират и сплотяват?

Те са основните убеждения, зад които стои философията на ненасилствената комуникация.

1. Всяко действие, колкото и невероятно и ужасно да ни изглежда, колкото и разрушително да е по своя характер, има като своя причина човешка потребност. Човек винаги се опитва да отговори на свои нужди и да ги задоволи – понякога по много трагичен и непродуктивен начин. И, ако започнем да гледаме света през тази призма, вместо през правилно и грешно, това, което можем да усетим е свързване с другите човешки същества – защото ние споделяме същите нужди. 

• Детето ни се е тръшкало безумно в парка – защото има нужда от забава или избор или свобода или автономност. 
• Партньорът ни се е затворил в стаята си и не ни обръща внимание или не откликва много на нашите заявки, защото има нужда от малко спокойствие и почивка. 
• Ние сме се развикали (на детето в парка , или на усамотения партньор), защото имаме нужда от подкрепа (и също почивка, със сигурност).

Не защото сме лоши – защото имаме потребности и се опитваме да им отговорим.

2. Всяка потребност може да бъде задоволена и има много начини, по които да бъде. Обикновено ние се фокусираме върху един и виждаме само него и/или започваме да разсъждаваме и да го етикираме колко неправилен е бил той – да се тръшкаш, да се отделиш, да се развикаш. Ако вместо това си дадем сметка, че това е просто трагичен израз (опит за изразяване) на конкретна незадоволена нужда и разпознаем, че ние също имаме тази нужда в себе си (нужно е да си дадем позволение да признаем, че изпитваме нужди, което противоречи на друго основно убеждение, с което сме израснали – че само слабите хора имат нужди), то тогава онова, което ще изпитаме към другия човек/или себе си, вършещ “грешното” действие е само и единствено състрадание и емпатия. Това е пътят на сбъдването – той ни събира и не ни отдалечава един от друг. 

И когато успеем да излезем от тази плоскост на “правилно” и “грешно” и “заслужаване на страданието”, ние вече не допринасяме за него.

Колко по-различен би бил светът тогава?