/РАЗРЕШАВАНЕ НА КОНФЛИКТИ/

Всеки, който е бил учител дори и само за един ден, знае, че в учебното пространство ежедневно възникват малки и големи конфликти. Учителят трябва безпристранстно да отвори  и създаде пространство – място и време, в което те да могат спокойно да бъдат разгледани. На учителите винаги се налага да разрешават конфликти. Новата /различната/ нагласа, отношение и подход към този въпрос е те да бъдат медиатори, а не съдии – тоест – не да разрешават конфликта вместо децата „Госпожо, госпожо, той ми направи……“ и госпожата разрешава въпроса /като съдия/ и отсъжда, а да помагат на децата да си го разрешат сами. Как се случва това? Чисто по медиаторски.

1. Като създават пространство, в което да се разгледа въпроса – неутрално
2. Като сами остават неутрални, обективни, безпристрастни
3. Като се опитват през изразените от децата действия и емоции да стигнат до първопричината – нуждите /учителят като психолог/

Искрено вярвам, че медиаторството е съществена част от училищния живот. Точно в този период децата се учат на социални умения, на общуване, на модели за разрешаване на спорове и конфликти и именно от това, което видят и усвоят тогава (заедно със семейния пример) те ще изградят своя стил за управление и разрешаване на житейски казуси и конфликти. Искрено вярвам и че медиаторът не трябва да е някаква отделна, странична роля в училището, медиатори следва да са всички учители, медиатор следва да е всеки учител, защото всеки учител се сблъсква ежедневно с проблематични казуси и конфликти и най-бързо и пряко е ако той самият помага на децата да ги разрешат, а не да вика отделен човек. Поради това би било прекрасно, ако всички учители се обучават за медиатори като това обучение да бъде безплатно и да влиза като част от тяхната задължителна квалификация. Най-добре би било то да се интегрира в самото обучение в университетите и да стане негова неделима част.