(УПРАВЛЕНИЕ НА УЧЕБНОТО ПРОСТРАНСТВО)

(или за така наречената „дисциплина в класната стая“)

Управление на учебното пространство е друга формулировка на т.нар „дисциплина в класната стая“. Но не само думите са нови – и смисълът е нов. Налага се нов израз, нова фраза, защото старата вече е някак извън времето и контекста, вече несъотносима и нерелевантна към случващото се. Дисциплина? Днес? Не, ние вече няма смисъл и нужда да говорим за дисциплина. Имаме нужда да говорим за това как управляваме и фасилитираме учебното пространство. Днешният учител е поставен пред задачата да бъде фасилитатор на групата и да ръководи случващото се в класната стая. Негова задача и отговорност е да управлява и учебното пространство. Новият смисъл е в ключовата дума в учителската задача – „управление“, за разлика от предишната, която е по-скоро „контрол“. За да се поддържа дисциплината в час е нужен контрол, а за да се фасилитира групата и пространството е нужно добро управление и фасилитаторски умения. Думата „фасилитатор“ е сравнително нова за нашата страна. На практика това означава „човек, който обезпечава успешна групова комуникация. Съблюдава правилата на срещата, нейните процедури и регламент, като позволява на участниците, да се концетрират на целите и съдържанието на срещата. Улеснява работата на групата, организира я, ръководи я, с цел – по-голяма ефективност.“

С други думи – изговаря се груповата цел – урока, и след това се управляват процесите, по нейното постигане.

FACILITATE [fa’siliteit] означава улеснявам, облекчавам, благоприятствувам/спомагам за, съдействувам на, подпомагам. Това е буквалния превод на думата “фасилитирам”. В практиката на обученията и развитието навлиза с чуждия си вариант, защото обозначава определен процес. Процеса на улесняване, съдействие, подпомагане на нещо да се развие, да се осъществи някаква промяна. Човекът, който извършва този процес, се нарича “фасилитатор”. Учителят като фасилитатор има за задача да управлява и улеснява протичането на учебния процес в групата. Да подсигури той да се осъществява гладко, плавно, леко, лесно и безпроблемно. Подпомага групата в предвижването й напред до осъществяване и завършване на поставената задача, чрез насърчаване на сътрудничеството.

И тук, разбира се, възниква така болезнения въпрос за дисциплината в час и Учитилят, бидейки добър фасилитатор на пространството и на часа като част от това да бъде добър фасилитатор включва и останалите участници в процеса в грижата за това нещо, тоест – в общата отговорност за това нещо – тоест той прави съпричастни децата към този процес, делегирайки им, възлагайки им, предавайки им част от задачите, отговорностите за това мястото да изглежда добре, по време на самия учебен час да е приятно, да е тихо, да е спокойно, или пък да е динамично, създава правилата заедно с децата, не ги налага, обсъждат ги и заедно ги приемат. По този начин ежедневното действие съобразно с тях се превръща в обща отговорност и задача.

Днешният учител е и психолог – усеща атмосферата на групата с която работи и се съобразява с нея – когато децата са с по-висок тонус, той не ги ограничава само спрямо това, което е подготвил – ако искат още –  дава и още и още, а когато тонусът е нисък, децата са изморени и разсеяни, той съобразява това.