В много духовни традиции има поговорка: „Говорете само, ако можете да подобрите тишината.“ Лично в мен има много случаи, когато бих предпочел просто да си замълча. Има време и място да говорим – когато трябва да зададем граници, да търсим подкрепа, да защитаваме това, което обичаме, да споделяме грижите си, да скърбим, да празнуваме или да се свързваме.

Преди да седна да пиша или да правя важен разговор, често ще се разхождам, усещам въздуха върху кожата си, поглеждам към водата и слушам навътре, за да усетя какво си струва да кажа. След като разбирам, че има какво да кажа, ето четири въпроса, които намирам за полезно да разгледам.

  1. Какво е моето намерение?

Намерението е вътрешното пространство, от което идваме за разговора;  мястото, откъдето идваме отвътре; състоянието на сърцето, което движи нашите думи и действия. Става въпрос за това какъв човек искаме да бъдем, а не за резултата, който търсим. Осъзнаването на намерение ни ни помага да си гарантираме, че нашите действия са съобразени с нашите ценности.

Намерението оформя невербалната комуникация и следователно тона на разговора и самото цялостно усещане за него.

Когато заговоря за някакъв малък детайл, свързан с дома ни, моят партньор веднага усеща разликата в тона на гласа ми, ако вътрешно я обвинявам за нещо, в сравнение с моментите, в които съм искрено мотивиран да работим заедно.

Има много полезни намерения, които можем да имаме в един разговор – да сме сърдечни, да си сътрудничим, да бъдем търпеливи, да останем отворени за нови гледни точки, да бъдем любопитни, с любов да държим пространството.

Едно от най-силните и трансформиращи намерения е истинското намерение да разбереш, което може да изгради доверие, добра воля и взаимност – всички съществени условия за връзка и работа в екип.

ПРАКТИКА: Преди важен разговор отделете време, за да изберете ясно намерение. Обобщете намерението си с дума, фраза или изображение. Фокусирайте цялото си внимание върху онова умствено представяне на вашето намерение, като оставите неговото значение и важност да се отпечата върху ума ви. По време на разговора се връщайте към това изображение, дума или фраза толкова често, колкото е необходимо, за да си напомните как искате да се ангажирате.

  1. Какви свои нужди/потребности се опитвам да удовлетворя?

В сърцето на Ненасилствената комуникация е осъзнаването на нуждите: какви по-дълбоки ключови мотивиращи фактори са налице в настоящия момент и ситуация за нас?

Когато имаме яснота какви ротребнасти се опитваме да посрещнем (и чии), можем да правим избори за това как да подходим и как да се ангажираме, които биха били по-ефективни и успешни по отношение на главното притеснение. Семеен член наскоро отмени своето посещение при нас. Планирахме го от известно време и аз очаквах с нетърпение да я видя, затова бях много разочарован, когато тя ми каза, че ще й дойде прекалено много да дойде. Беше такава ситуация, коята имаше в себе си целия потенциал да се превърне в болезнен спор.

Успях да разпозная в себе си, че това, което исках е разбиране за влиянието/въздействието, което нейният избор имаше върху мен и в същото време тя да се чувства разбрана и подкрепена в нейното решение да приоритизира грижата за себе си и времето с партньора й. Рефлектирането върху тези нужди направи по-лесно за мен да говоря с нея от сърцето си и да остана фокусиран върху това, което имаше значение – да се чуем един друг, без да бъдем разсейвани от други проблеми.

ПРАКТИКА: Преди да говорите, помислете върху това какви нужди/потребности се опитвате да удовлетворите чрез това себеизразявяне (всяко наше говорене е вид собствено себеизразяване). Искате ли да бъдете разбрани? Да действате в интегритет? Да подкрепите екипната работа? Има ли някакви нужди на другия човек/хора, които също можете да вземете предвид и биха повлияли на това какво ще кажете или как ще подходите към ситуацията?

  1. Какво искам другият човек да знае или да разбере?

Преди да уча Ненасилствена комуникация, аз често се фокусирах основно върху това, което искам да кажа, без да взимам предвид какво искам другият човек да чуе.

Насочването на вниманието ми към другия човек ми помага да намеря точното съобщение, което искам да изпратя. Когато знам какво искам да разбере някой друг (за моя опит или ситуация), е по-лесно да намеря творчески начини за изпращане на това съобщение.

ПРАКТИКА: Преди важен разговор отделете малко време за размисъл върху това, което искате другият човек да знае. Ако разговорът премине изключително добре, какво той би видял или разбрал по-различно от преди? Как това ви помага да определите съобщението, което искате да изпратите?

  1. Как мога да го кажа по начин, по който най-вероятно ще могат да го чуят?

Последният въпрос ни отвежда още една стъпка по-напред като обмисля какво всъщност може да чуе другият човек. Има ли способността да вземе това, което искате да споделите? Говорите ли неговия „език“?

Не става дума за това да бъдем приятни, да укротяваме виталността си или да омаловажаваме автентичността си, за да накарам другите да се чувстват комфортно. Става въпрос за използване на умения за създаване на условия за ефективна връзка. Ако бих искал да бъда разбран, тогава в моя интерес е да отделя време и усилия да говоря по начин, който другият човек може да поеме .

ПРАКТИКА: Намерете различни начини да изразите това, което е вярно за вас. Споделете ги на приятел или колега и получете обратна връзка. Поставете се в обувките на другия човек и си представете как би било да чуете всяка версия. С коя от тях е най-вероятно да получите разбирането, което искате? Коя предизвиква най-малко защита, докато вие все пак изразявате истината си?

Много разговори се движат прекалено бързо, за да можем да обърнем внимание и на четирите от тези въпроси в момента. Ако ги разглеждате едно по едно преди важни разговори, става по-лесно да ги имате предвид в движение в потока на обикновени разговори.

С течение на времето установих, че всеки конкретен въпрос ще дойде на преден план в моята осъзнатост в различни моменти, когато това е най-полезно.

Автор: Орен Джей Софер

Превод: Маги Благоева

Оригинал: тук

Споделяне
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •