Да се усещаме “чути” е може би едно от най-важните неща в едни отношения.

Крайъгълен камък и може да бъде голямо предизвикателство и причина за натрупване на голяма неудовлетвореност във връзките ни.

 

Може да звучи невероятно, но отговорността да подкрепим другия човек в това да ни чуе по-добре – тоест – да бъдем чути – е в нашите ръце!

Когато не сме чути така, както искаме, когато някой изпитва затруднения да ни чуе, вместо да се сърдим, можем да изберем да потърсим начин да ни чуе по-добре.

Има начини да му помогнем да ни чуе по-добре.

LaShelle Lowe-Charde, обучител по Ненасилствена комуникация, споделя

Шест начина, които ни помагат да бъдем чути по-добре

 

Усещането, че сме чути е основна част от всяка здравословна връзка. Когато нямаме усещането, че сме чути, можем да преминем в нападение и обвинения – да обвиним другия човек в различни неща. Хващали ли сте се да казвате някое от следните: 

 

“Никога не ме слушаш!”

“Въобще не чуваш какво ти говоря!”

“Никога не ме разбираш!”

“Винаги извърташ нещата.”

 

Когато кажем на някого, че не прави нещата “правилно” (слушането, чуването ни, разбирането ни), това обикновено не го вдъхновява да се опита повече. Вместо това, често чуваме реплика обратно за нещо, което ние правим “грешно” – 

 

“Защо трябва непрекъснато да се оплакваш?”

“Според теб никога не правя нищо както трябва.”

“Винаги си толкова критична.”

 

Когато не обръщаме внимание, тези обмени оформят отношенията ни с течение на времето. 

Когато не знаем как да поискаме да бъдем чути по начин, който ще подкрепя свързването и връзката ни, в един момент въобще спираме да споделяме. Колкото по-дълго не споделяме и се сдържаме, толкова повече се увеличава усещането, че не сме чути, толкова повече негодувание се натрупва и толкова повече реактивност има накрая, когато все пак най-накрая споделим. Нашата реактивност задейства реактивността на другия човек и това допълнително блокира свързването.

 

Този омагьосан кръг ни оставя с усещането за разединение, самотност и негодувание и заедно с това продължаващ копнеж да бъдем чути. 

 

Когато научим конкретни умения, които ни помагат да поемем отговорност да бъдем чути, можем да прекъснем омагьосан кръг като горния и да създадем свързване. 

 

Ето шест начина, които имат потенциала да ни подкрепят да бъдем чути по-добре: 

 

  1. Яснота относно темата и нуждите
  2. Подкрепящи условия
  3. Уважение към личната автономия
  4. Споделяме намерението си
  5. Обръщаме внимание на емоционалната сигурност
  6. Отправяме ясни молби

Яснота относно темата и нуждите

 

Когато сме изяснили предварително за себе си за какво ни е най-важно да бъдем чути и какви други нужди се надяваме да си удовлетворим чрез разговора, тогава е много по-вероятно да говорим по начин, който подкрепя свързването и “чуването”. Ако това е труден разговор за нас, това може да означава да бъдем максимално честни със себе си за реактивността, която е присъстваща в нас. Търсим в себе си и проверяваме за мисли, които съдържат думи и изрази като “Той/тя трябва да….” или обвинения като “Той/тя се държи егоистично”, “Той/тя мисли само за себе си” и подобни.

Също така проверяваме и убежденията, които сме създали вътрешно в себе си за мотивите на другия по отношение на неговите действия, които са предизвикателство за нас – имаме ли убеждения от сорта на “Той/тя само иска да контролира нещата.” или “Него/нея го е грижа само за себе си.” или “Той/тя не го е грижа за моите нужди.”

Ако в нас има такива реактивни мисли, най-добре би било да потърсим някой, извън ситуацията, който може да изслуша нас и да ни предложи емпатия.

Това ще ни помогне да се заземим в нашите собствени нужди, след което вече имаме пространство да обмислим и вземем предвид нуждите на другия човек. 

Подкрепящи условия

Когато сме наясно с точната тема и нашите нужди, можем да се запитаме какви условия и контекст ще ни подкрепят да бъдем чути по начина, който искаме. Изборът на подкрепящи условия е нещо, което е изключително лесно да “забравим” да направим с онези, с които живеем. Такъв тип условия за обмисляне са например: конкретно време през деня, преди или след вечеря да е разговорът, вкъщи или някъде навън, докато седим заедно или докато се разхождаме навън и други от този сорт.

 

Уважение към личната автономност

Нещо, което често се забравя е да попитаме другия човек за автентично “да” или “не” по отношение на желанието и готовността му да ни слуша (без обвинение или осъждане, ако в дадения момент отговорът е “не” и без интерпретации, че това означава, че изобщо изцяло не иска да ни слуша – важно е да следим мислите си по този въпрос и историите, които създаваме в главата си и да не вярваме на всичко, което си мислим, бел.прев.).

Тоест – питаме другия човек за неговата готовност да ни слуша като му казваме темата и нуждите, които се надяваме да посрещнем. Може да бъде нещо от рода на: “Искам да споделя за нов проект, който искам да стартирам през пролетта и да бъда чута за надеждите, които имам за него, както и да чуя твоите. Имаш ли желание за разговор за това сега?”

Или: “Имам да споделя нещо във връзка с разговор с родителите ми. Имаш ли пространство в момента да слушаш?”

Уважавайки автономията като споделяме темата и нуждите ни позволява на този, който ще ни слуша да избере съзнателно да ни слуша и да ни предложи свободно своето присъствие и внимание, ако желае, без да се чувства длъжен, и да се подготви да ни слуша по определен начин (различен от този, с който обикновено слушаме, когато неочаквано започне да ни се излива информация или споделяне, бел.прев.)

 

Споделяме намерението си

Да назовем намерението по отношение на нуждите, които се опитваме да посрещнем. Например в горния случай със стартирането на нов проект, това би могло да звучи така: “Мисля си, че споделянето на нашите мисли и надежди относно групата ще отвори пространство за повече творчество и креативност.”

 

Обръщаме внимание на емоционалната сигурност

Когато искам да бъдем чути за неудовлетворените ни потребности в дадени отношения и връзка е изключително важно да обърнем внимание на емоционалната сигурност. Да осигурим уверение и потвърждение, че ни е грижа за другия човек и, че нашето намерение е да се свържем, а не да го критикуваме или обвиняваме. Уверението може да има много форми и зависи от това какво ще бъде чуто най-добре от другия човек. Ето някои възможности:

 

  • Не съм реактивна, искам само да споделя.
  • Не те обвинявам. Само искам да видим как може следващия път нещата да са по-добре и за двама ни.
  • Твоите нужди са важни за мен.
  • Знам, че имаш добри намерения.
  • Знам, че си посветен на нашите отношения.
  • Знам, че правиш най-доброто, на което си способен.
  • Виждам, че полагаш усилия, за да се случват нещата.
  • Знам, че ме обичаш.
  • Искам да говоря за това, защото нашите отношения и нашата връзка е важна за мен.

 

Отправяме ясни молби

 

Наша отговорност е да споделим с другия човек ясно и конкретно какво би ни дало усещането, че сме чути в този конкретен разговор.

 

Ето няколко примера: 

 

  • “Когато ти кажа, че се чувствам зле, имам нужда от нещо просто като отговор, което да отразява грижа за мен, например: “Тъжно ми е, че се чувстваш зле, мога ли да направя нещо за теб?” или пък “Това звучи ужасно…” или просто докосване по рамото.

 

  • “Искам да споделя с теб за преживяването ми с твоето семейство и това, от което имам нужда е емпатия.”

 

  • “Чудя се дали имаш желание за разговор за финансите ни. Искам да споделя за проучване, което направих за разходите ни за пътуване и да чуя твоите идеи.”

 

  • “Това е много чувствителна тема за мен и имам нужда от пълното ти внимание и да подържа ръката ти.”

 

  • “Развълнувана съм и искам да отпразнувам с теб! Искаш ли да отидем някъде да потанцуваме?”

 

Когато отправим ясна и конкретна молба за това как искаме да ни слушат, преди самото споделяне, ние не само подкрепяме себе си в това да бъдем чути по начина, по който искаме, но също така и предлагаме уважение към избора на другия човек и им даваме усещане на спокойствие за това как могат най-добре да ни подкрепят, ако кажат “да”.

 

Изясняването на това от какво точно слушане имаме нужда ни дава и отправна точка, към която да се върнем, ако се отклоним в друга посока. 

 

Например, напомнянето за това може да звучи така: 

“О, чувам, че имаш идеи по отношение на това какво да се направи. В момента единственото, от което имам нужда е просто някой да чуе моето преживяване в ситуацията.” 

 

Всеки от тези шест начина/стратегии може да бъде полезен в различни ситуации.

Може би вие вече правите някои от тези неща в конкретни взаимоотношения или случки. 

Съзнателното внимание ни подкрепя в това да ги използваме точно когато имаме най-много нужда от тях. 

 

Практика

Можем да си спомним за скорошен момент, в който сме се усетили чути по начина, по който сме искали. Кой от горепосочените начини е подкрепил това да се случи? 

 

(Или пък някакъв друг, различен от горните? бел.прев.)

Споделяне
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •