*Childism – Детизъм – предразъдъците по отношение на децата и този период от живота, наречен детство

Източник

Мислим за детството като за вълшебен период от живота. Мислим за децата като за щастливи, безгрижни, пълни с енергия, чудеса и живот.

Но животът може да бъде много труден и за едно дете! Представете си – обществото изобщо не цени твоя принос и към теб се отнасят с по-малко уважение, отколкото към възрастните.

Децата редовно са отхвърляни, контролирани, ограничавани, дискриминирани, както и редовно им се присмиват. Те имат по-малко права, автономия и свобода от възрастните. Те не са равни.

Не само това, но хората наистина вярват, че това е за тяхно добро. Предразсъдъците по отношение на децата са дълбоко вкоренени.

Но ние имаме избор – да продължим по този път или да се стремим да направим нещо по-добро за нашите деца.

Да ги разпознаем като човешки същества, които заслужават уважение и равенство не по-малко от възрастните. Може да не сме в състояние да променим вкоренената култура на предразсъдъци в едно цяло поколение, но имаме много власт в собствените си домове.

Започнете с малки стъпки. Започнете със своето собствено семейство, в своя собствен дом. Има много начини, по които можем да спрем да подкрепяме предразсъдъците по отношение на децата в нашия живот.

20 начина да премахнете предразсъдъците по отношение на децата от своя дом… 

1. Правата не са зависими от възрастта

Това е ядрото на детизма – че определени права се получават само с по-голяма възраст. Това е нещо, което трябва да оспорим. Възможностите и отговорностите варират, в зависимост от възрастта, но правата – не. Домът е идеалното място да започнете да променяте това схващане. Там не трябва да съществуват различни правила или права, в зависимост от това на каква възраст си. По-големите братя и сестри не бива да имат повече свобода и автономия, отколкото по-малките. Всеки, на всяка възраст, трябва да бъде свободен (и подкрепят), за да прави своа собствен избор.

2. Без йерархия на властта!

Премахването на предразсъдъците по отношение на децата и създаването на уважителна среда във вашия дом означава също да измъкнете семейството от йерархията на властта. Никой не е по-ценен, мощен или важен от друг. Нуждите на всеки имат значение. Добавеният бонус тук е, че, че няма да имате повече никакви борби за власт във взаимоотношенията с децата си. Силно препоръчвам тази книга за това как да преминем към родителски подход, който не е основан на власт.

И също така този пост.

3. Достъпност

Светът е създаден за възрастни. Ако сте дете, ще откриете, че дори и базови задачи са по-трудни за свършване от вас. Не можете да достигнете дръжките на вратите, превключвателите на осветлението или крановете. Имате нужда от помощ, за да вземете храна или вода. Ние можем да помогнем да се сведе до минимум това в нашите домове като взимаме неща с детски размери там, където е възможно, като направим така, че техните принадлежности да са лесно достъпни от тях самите и разположени на достъпни за тях места, като разположим храна и вода там, където могат да ги стигнат сами и да ги приготвят сами, ако пожелаят, като сложим стъпалки близо до врати и мивки, където те могат да ги използват самостоятелно, като разположим дрехите им в ниските чекмеджета, така че да могат да ги взимат сами и т.н.

4. Вземете под внимание вашия език и начина, по който говорите и се изразявате

“В някакъв момент от своето израстване, повечето деца осъзнават, че повечето време техните родители говорят с тях по начин, по който не разговарят с други хора и дори не биха си позволили да говорят с други хора. Разбира се, ние оправдаваме себе си в това си действие, както във всички останали свои действия, в които упражняваме власт над по-малките, като казваме, че им мислим само най-доброто, че правим всичко това само защото ги обичаме – точно както пословичния пример с родителя, който казва – „Мене ме боли повече, отколкото тебе“ – може би една от най-старите лъжи на света.“ – Джон Холт, Escape from Childhood

Ако искаме да създадем среда без йерархия на властта, тогава трябва да осъзнаем езика, който използваме с хората в домовете си. Автоматичният начин, по който много възрастни разговарят с децата си, е много авторитарен. Независимо дали е съзнателно или не, ние вярваме, че понеже са по-млади и в наша грижа, ние имаме право да ги управляваме. Ние казваме: „Сложи си обувките сега“, „Ела тук!“, „Изяж си храната!“, „Не прави това!“, „Бъди тих!“ и много други. Ние никога не бихме говорили по този начин на възрастен, никога не бихме приели за вярно, че можем да изискваме неща от тях по всяко време. Бихме казали така: „Може ли да дойдете тук за минутка?“, или „Бихте ли могли да бъдете малко по-тихи, трудно ми е да се концентрирам.“ . Има нужда да сме съзнателни за начина, по който комуникираме с нашите деца и дали показваме същото количество уважение, каквото показваме на възратните. Силно препоръчвам четенето на книгата на Маршал Розенберг – Ненасилствена комуникация – книга, която променя живота.

5. Уважение към личното пространство

Всеки има право на лично пространство и личен живот. Децата не са изключение от това. Те имат право на физическа неприкосновеност, когато имат нужда, и имат право да запазят личните си мисли и вярвания и да държат на тях. Ние можем да уважим това в домовете си като не се наместваме в тяхното пространство, не изискваме да споделят мисли или чувства, които не искат да споделят, като създаваме лично техни пространства, като не нарушаваме правата  им като четем техните дневници или лични неща и като не споделяме неща за тях с другите без тяхно позволение и съгласие.

6. По-ценни са нуждите отколкото това какво е „нормално“ и „обществено приемливо и прието“

Убежденията в нашето общество често ни казват, че нуждите на възрастните са по-важни от тези на децата, но ние можем да работим в посока да преодолеем това схващане в собствените си домове. Например, традиционно (поне в западните общества) родителите спят заедно в една стая, докато децата имат свои стаи и спят сами. Но какво ще стане, ако на децата и възрастните им е по-удобно и приятно да споделят едно пространство за сън?  Следвайте нуждите на хората в семейството – на всички вас – вместо това, което според другите е „нормално“.

7. Ценете мнението на всички

В едно семейство, където всеки е равен и уважаван, решенията, които засягат всички, се създават заедно. Мнението на всеки, гледната точка на всеки и нуждите на всеки са взети предвид, изслушани и разгледани. Няма „Защото така казах!“. Семейните решения включват всички.

8. Уважавайте автономията на всеки 

Всеки има право на автономия. В нашите домове ние можем да защитим автомостта на нашите деца като се уверим, че не нарушаваме способността им да решават какво се случва с тях и как прекарват времето си, кога ядат, кога спят, кога се къпят, как се обличат или каква прическа правят на косата си, какви са интересите им, какво ще учат, с кого искат да прекарват времето си и т.н. Трябва да се опитаме да овладеем езика на съгласието отколкото езика на очакванията. Децата заслужават да отговорят за живота си и ние можем да подкрепим това. Когато нашите нужди не съвпадат, ние можем да общуваме с тях и да разрешаваме проблемите заедно, вместо да потъпкваме автономността.

9. Доверие

“За да се доверим на децата, трябва първо да се научим да се доверяваме на себе си….а повечето от нас са били научени като деца, че не заслужаваме доверие.“ – Джон Холт

Този цитат е толкова вечер. Като деца, много от нас са били научени, че не сме надеждни. Че имаме нужда от възрастни, които да ни научат кое е правилно и кое е грешно и да ни накажат, когато сме „лоши“. Чували сме много предупреждения да „се държим добре“ и да „бъдем добри“ и да „бъдем внимателни“, преди въобще да сме и помислили да правим нещо „лошо“ и „погрешно“. Можем да спрем този омагьосан кръг като видим децата като надеждни и способни същества и като винаги очакваме най-доброто, вместо най-лошото.

10. Приемане

Много хора вярват, че родителството е „създаване на възрастен“. Това е много неуважителна гледна точка, която отхвърля валидността на децата като хора в настоящия момент от живота им. Ние не се опитваме да „създадем“ човек. Те не са наши да ги формираме и оформяме в това, което ние искаме да бъдат. Вместо целта ни да бъде „да създадем възрастен“, ние може да се целим в това да се свържем с тези същества и да открием начин да живеем заедно мирно и да ги подкрепяме по пътя на тяхното пътешествие в откриването на това кои са те всъщност. Можем да им показваме безусловна любов и приемане всеки ден. „Приемане“ – това означава празнуване за това кой е този човек и какъв е, вместо опити да го промениш.

 Вътрешна работа

Голяма част от премахването на предразсъдъците по отношение на децата е всъщност извършването на вътрешна работа. Това означава да изследвате своите собствени убеждения и пристрастия по отношение на децата, да изследвате как вашето собствено детство и минали преживявания и опит са ви оформили, да разпознавате онези неща, към които реагирате силно негативно и да използвате някакви добри механизми за справяне с предизвикателните моменти.

12. Уважение към чувствата

Децата се третират като по-малко важни от възрастните и техните чувства често се считат за маловажни. Често им се казва да „спрат да плачат“ или „Не бъди глупав!“ или „Ти си добре.“ Ние никога няма да проявим такава малка загриженост към чувствата на някой възрастен. Да ценим децата означава да приемаме сериозно емоциите им, да ги валидираме, да проявяваме емпатия и съпричастност и да ги успокояваме, когато има нужда.

13. Равни очаквания

“Толкова често децата са наказани за това, че са човешки същества. Не им е позволено да имат кофти настроение, лош ден, неуважителен тон или лошо отношение, а в същото време, ние, възрастните, имаме тези неща през цялото време!“– Rebecca Eanes

Децата често са принудени да отговарят на по-висок стандарт от този на възрастните. От тях се очаква да бъдат непрекъснато щастливи, помагащи, отстъпчиви, услужливи, съобразяващи се.

Нещо повече – хората смятат, че могат да коментират и обсъждат всичко, което вярват, че децата са направили „погрешно“. Непознати в магазина ще изискват от детето ви да каже „моля“ или ще коментират, че децата ви са кисели днес. Кога някой би си помислил, че е ок да направи това с възрастен? Ако не бихте го казали на възрастен, то най-вероятно е също толкова грубо да го кажете и на дете.

От децата също така често се очаква да отстъпват на възрастните, само защото са деца, например, като стават от мястото си, за да може възрастен да седне, като ядат отделно (по-ниско качество) храна, защото хубавата храна е за възрастни и т.н. Сякаш децата имат по-малко право да заемат пространство на този свят и да участват в живота, отколкото възрастните.

В нашите домове можем да подсигурим децата и възрастните да имат еднакви права като избягваме такива сценарии и подлагаме на съмнение всяка сфера, където мислим, че може да има несъответствия в отношението на база възраст. И работата е там, че децата са често уважителни, помагащи и услужливи, когато им е дадена възможност за това без да са принуждавани да бъдат такива.

14. Да даваме време

Пренебрегването на правата на децата или отхвърлянето на техните нужди изглежда се случва най-често, когато бързаме. По-вероятно е да опитаме да принудим децата да отговорят на нашите нужди, когато се чувстваме под натиск. Можем да се стремим да сме наясно с тази тенденция и да дадаме повече време за подготовка. Повече време за обличане, повече време за влизане в колата, за грешки, за забравени неща, за хранене и т.н. Също да си даваме повече време да помислим, преди да реагираме и отговорим и повече време, за да прекъснем навика на родителския автопилот и даването на заучени отговори.

15. Управление на очакванията на другите

Друга ситуация, в която може да почувстваме натиск да контролираме нашите деца е при критика от страна на другите хора. Тъй като предразсъдъците по отношение на децата са толкова разпространени в обществото, повечето хора смятат, че родителската работа е да си шеф на децата. Да проявим уважително и зачитащо родителство пред такива хора може да бъде странно и да провокира тревожност. Реално вие се отваряте за критика и нежелани съвети. В такива моменти е важно да запазим нашата перспектива за това кое е наистина най-важно. Предпочитаме ли да избягваме такива неудобни ситуации или да нас наистина е приоритетно да подкрепим нашите деца? Този постби бил полезен.

16. Разбиране за развитието на детето

Заедно с това, че децата заслужават същото уважение като възрастните и са изключително способни, техните мозъци са все още в процес на развитие. Те трябва да имат свободата да играят и да обичат и да имат подкрепа да растат. Трябва да разберем и техните ограничения, например – как силните емоции преобладават и понякога съвсем ги завладяват, как контролът на импулсите все още е малък, как са в процес на развиване на емпатия и други. Разбирането означава по-голямо приемане.

17. Разговори, в които децата са включени

Децата често са изключени от разговорите или им е казано да „отиват да играят, докато възрастните си говорят“ или пък хората говорят за тях, сякаш не са в стаята. Включването на децата в разговорите им показва, че те са важни и ценени. Разбира се, понякога може да искате да говорите лично с някого, но ако сте с група възрастни, вие няма и да си помислите, че е уместно да наредите на някои от тях да отидат да правят нещо друго, за да може да проведете разговор без тях. Вместо това просто ще изчакате подходящо време, когато никой друг не е наоколо.

18. Да говорим открито за предразсъдъците

Това може да бъде неудобно и странно, но може да има моменти, в които да има нужда да говорите открито за предразсъдъците и да се застъпите за вашите деца в моменти на дискриминация. Искаме децата ни да знаят, че винаги ще ги подкрепяме и че заслужават да бъдат третирани уважително. Някои съвети как да се справяте с тези ситуации има тук.

19. Да признаем мъдростта на децата

Много хора твърдят, че взимат решения вместо децата „за тяхно добро“. Те вярват, че като възрастни с повече опит, те знаят по-добре кое е най-доброто за децата отколкото самите деца. Но никой не е по-добре за нуждите на един човек отколкото самият човек – и това важи и за децата. Можем да ги подкрепяме да правят здравословни избори, но контролът изцяло отнема тяхната способност да се справят сами с нещата и изцяло подкопава тяхното доверие в собствените им инстинкти и умения.  Да се борим с предразсъдъците по отношение на децата означава да разпознаваме и признаваме тяхната вътрешна мъдрост и инстинкти и да им даваме време да стигнат до най-добрите избори за себе си.  Разбира се, като възрастни, нашата задача е да ги предпазваме, но често ние отиваме в това твърде далеч.

20. Да разширим уважението и към други деца

Често е трудно, когато други посещават нашия дом и тези други не споделят нашите ценности. Да се отнасяме уважително към собствените ни деца е важно, но можем да разширим уважителното и мило отношение и към другите деца, с които взаимодействаме. Макар че е малко вероятно да бъдем добре приети, ако се намесим във взаимодействията на друг родител със собственото му дете, можем поне да бъдем внимателни в нашите собствени (взаимодействия). Можем да се стремим да се отнасяме към всички деца с уважението, което заслужават.