Убежденията ни са това, в което вярваме.

Те се формират още в началото на живота ни от средата ни, родителите ни, начинът, по който сме отглеждани, културата.

 

 

 

 

Нашите убеждения и вярвания (има Бог, няма Бог, хората са добри, хората са лоши, т.н.) определят изцяло начина, по който живеем и ръководят (движат) нашето отношение към себе си, другите, света, както и нашите реакции, думи, мисли.

Тъй като в днешния свят преобладават различни убеждения от тези, които стоят зад ненасилствената комуникация, много малко от нас носят в себе си вярванията, които стоят зад ненасилието като начин на живот, затова и първоначално пратикуването на този език и това отношение към живота идва неестествено за нас.

За щастие, убежденията са нещо, което, с практика и съзнателност, може да бъде променено.

Повечето от нас от раждането си сме научени да се сравняваме, съревноваваме, състезаваме, оценяваме, преценяваме, критикуваме, осъждаме, обвиняваме, изискваме, диагностицираме, етикираме – да мислим и общуваме в полето на какво е „правилно“ и „грешно“ с хората, ситуациите, света. Заради това, ние изразяваме собствените си чувства чрез „какво другият ни е направил, причинил“. Затрудняваме се да разберем собствената си вътрешна причина за чувствата -защо чувстваме това, което чувстваме в момента, от какво се нуждаем и как ефективно да помолим за това, което искаме, без да използваме изисквания, заплахи или принуда.

В най-добрия случай, мисленето и комуникацията по този начин създава неразбирателство и раздразнение или просто ни държи далече от това, което искаме – и вкъщи, и с приятели, и в работата, и в общността. Също така може да ни държи далече от пълноценните връзки, които заслужаваме. В по-лошите случаи може да доведе до гняв, ярост, депресия, емоционално или физическо насилие.

От създаването на Ненасилствената комуникация (ННК) през 1960 година, визията на създателя на този процес – Маршал Розенберг е да учи хора от всякаква възраст, пол, етнос и минало на една много по-ефективна алтернатива. Този подход и отношение ни предлага рамка и начин, по които да се свържем с нас самите и с нуждите зад всяко наше или чуждо действие, дори и в най-трудните ни взаимодействия.

С нея можем да се научим да трансформираме своите убеждения за света и другите, своето мислене, моралистични осъждания и език, които ни отдалечават от обогатяващите взаимоотношения, за които мечтаем.

Убежденията, стоящи зад философията, съзнанието и практиката на ННК

 

Убеждения, в които може да ИЗБЕРЕШ (виж Ненасилието като избор ) да вярваш и да приемеш като своя истина.

Те, заедно с намеренията, са “съзнанието” зад ННК, зад езика и конкретните думи, фрази и инструменти, нулевата стъпка, zero step преди наблюдения, чувства, нужди, молби. Те са убежденията, с които изхождаме за света и другите и заради които използваме този език и подход към тях.

Ако не ги вярваме, само „използването на техниката и езика на ненасилствената комуникация“ ще звучи като фалшив инструмент.

 

Основни убеждения, на които се базира практиката на ННК 

Следните са ключови убеждения, на които е основана  ННК. Много културни традиции споделят тези ключови убеждения;, ННК ни дава конкретни, мощни инструменти, с които да ги прилагаме  в живота ни. Когато живеем живот базиран на тези убеждения, връзката ни със себе си и с другите става все по-лесна.  

 

  • Всички човешки същества споделят едни и същи нужди: Всички ние имаме едни и същи нужди, макар че стратегиите, които използваме, за да удовлетворим тези нужди, можат да бъдат различни. Конфликти се появяват на нивото на стратегиите, не на нивото на нуждите.

 

  • Нашият свят предлага достатъчно ресурси за задоволяване на основните нужди на всички: недостигът, изпитван от толкова много хора се дължи на факта, че не сме проектирали нашите социални структури по начин, който да посреща нуждите на всички. Можем да препишем всеки очевиден недостиг на ограничеността на настоящите системи, на криза на въображението или липса на умения за насърчаване на връзките между хората. 
  • Всички действия са опит да се посрещнат нужди: Нашето желание да посрещаме нуждите си, независимо дали съзнателно или несъзнателно, стои зад всяко наще действие. Прибягваме към насилие или други действия, които не посрещат нашите нужди или тези на другите само когато не виждаме други по-ефективни стратегии, с които да посрещнем нуждите си.
  • Чувствата ни могат да бъдат стимулирани от другите и техните действия, но не и причинени от тях: Чувствата ни ни насочват към това дали потребностите ни са удоволетворени  или не. Нашите чувства възникват директно от усещането ни дали нуждите ни са посрещнати или не в дадена ситуация. Нашата преценка за това дали нуждите ни са удовлетворени почти винаги включва някаква интерпретация или убеждение. Когато нашите нужди са посрещнати, ние може да се чувстваме щастливи, удовлетворени, доволни, спокойни и т.н. Когато нуждите ни не са удоволетворени, може да се чувстваме тъжни, уплашени, изнервени, ядосани и т.н.

 

  • Всички човешки същества са способни на състрадание:. Ние имаме вродена вътрешна способност за състрадание, макар и не винаги да знаем как как да стигнем до нея. Когато ние и нашата автономност са  приемани и посрещани със съчувствие и уважение, ние имаме по-голям достъп до да съчувстваме наа себе си и на другите. Колкото е по-голямо нашата способност да съчувстваме  толкова по-голяма зе нашата способност да посрещаме нуждите си по мирен и спокоен начин.

 

  • Човешките същества обичат да дават. Харесва ни  да допринасяме за благосъстоянието на другите, когато осъзнаваме нашите собствени и нуждите на другите и усещаме  това даване като личен избор.

 

  • Човешките същества посрещат своите нужди чрез взаимозависими взаимоотношения: ние удоволетворяваме много от потребностите си чрез взаимоотношенията ни с другите хора и с природата, въпреки че някои нужди се задоволяват основно от качеството на връзката ни със самите нас, а за някои – от връзката ни с духовното измерение на живота. Когато потребностите на другите не са посрещнати, някои нашите собствени потребности също остават неудовлетворени.

 

  • Изборът винаги е вътрешен: Независимо от обстоятелствата в които се намираме, ние можем да удоволетворим нашата нужда от автономност като правим съзнателен избор, базиран на осъзнаването на нуждите ни.

 

  • Най-прекият път към мир е чрез връзката ни със себе си Нашият капацитет и способност за мир не е зависим от това дали сме посрещнали нуждите си или не. Дори и когато много от потребностите ни не са удовлетворени, задоволяването на нуждата ни за връзка със самите нас може да бъде достатъчна за състояние на вътрешен мир.

Автор: Мики Каштан

Превод: Маги Благоева

Редакция: Биляна Стремска

Споделяне
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •